Час при доктора: Д-р Николен Стойнов: „Възстановяваме лапароскопската хирургия в търновската болница“

Препечатваме статия от вестник Борба от 23.02.2023 г. 

„Препоръчаха ми отстраняване на жлъчката. Информираха ме, че най-доброто решение е лапароскопска операция. Какво представлява манипулацията и възможно ли е да ми бъде извършена тази интервенция във Велико Търново, тъй като нямам възможност да пътувам до София или другите по-големи градове“, гласи част от допитване, изпратено ни от наша читателка. Отнесохме въпросите към авторитетния търновски хирург д-р Николен Стойнов. 

Д-р Николен Стойнов е сред знаковите имена на търновската хирургия. Завършил е медицина през 1986 г. в Плевен. След това работи в Горна Оряховица като началник на работническа поликлиника и в здравната служба на Радиозавода. През декември 1988 г. започва работа в тогавашното Второ хирургично отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Четири години по-късно придобива специалност „Хирургия“, през 2005 г. става завеждащ сектор, а от 2010 г. до днес е началник на хирургичното отделение. През 2013 г. става управител на Диагностично-консултативния център към болницата. Преминал е през редица международни форуми, специализации и обучителни курсове у нас, в Германия, Австрия, Испания и т.н. Носител на много награди и отличия, спасил е хиляди пациенти и успоредно с медицината дава своя принос към града като общински съветник.

ЕКИПЪТ НА ХИРУРГИЧНОТО ОТДЕЛЕНИЕ НА МОБАЛ „Д-Р СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ“ Е ИЗВЪРШИЛ ОКОЛО 800 ОПЕРАЦИИ ПРЕЗ 2022 Г., отчете началникът на структурата д-р Николен Стойнов. Той посочи, че това е много добър резултат предвид факта, че половината време от годината са били в сила ограничения за планови операции заради коронавируса. 50 процента от извършените интервенции със скалпел са т.нар. големи, 10 са много големи, а средните са 380.

„Въпреки кадровия ресурс не сме върнали нито един спешен пациент, който е прекрачил прага на болницата. Мисията на нашето отделение е да извършва цялата спешност на областта и плановата дейност по хирургичен стандарт. Персоналът работи под голямо напрежение и не може да използва пълноценно отпуските си, но се надяваме, че ще дойдат още колеги и ситуацията ще се нормализира“, заяви медикът.

Обясни, че основните заболявания, по които работи екипът му, покриват цялата спешност – травматизъм, катастрофи, перитонити, запушване на червата, всички възпалителни заболявания по крайниците, диабетни усложнения, остро възпаление на жлъчен мехур, перфорирани язви, тумори, криминални престъпления, наранявания в областта на гръдния кош и корема и т.н.

Д-р Стойнов посочи, че по отношение на плановата дейност главно са се насочили към херниологията.

„Всичките варианти на херниите заемат значителна част от нашата оперативна дейност. Работим ги по т.нар. хирургичен стандарт с поставяне на платна. Използваме последен модел платна, които са лепящи и без шевен материал.

Втората група от интервенциите от плановата дейност касаят жлъчнокаменната болест. На всеки пациент, който е постъпил за холецистектомия, му предлагаме да бъде опериран лапароскопски. Предимствата са много – бързо възстановяване, скъсяване на времето за операция, по-нисък риск от инфекции и т.н. Тези операции се поемат от Здравната каса, пациентът заплаща само консумативите“, обясни началникът на отделението.

Допълни, че третото направление, по което се работи планово, е оперативна дейност на тумори по чревния тракт и това са т.нар. големи операции.

Медикът увери, че търновската болница е била сред първите клиники у нас след София, в които е започнало практикуване на лапароскопска хирургия. Лечебното заведение се сдобило с лапароскоп през 2007 г., а екипът бил обучен от специалисти на ВМА. Започнало активно прилагане на метода, като дори имало години, в които се правели от 6 до 8 лапароскопски операции на жлъчки на месец. Пандемията променила ситуацията и поставила на пауза тази лечебна дейност.

„Към момента на спиране на плановата оперативна дейност апаратът беше амортизиран и тогава закупихме последно поколение нова лапароскопска апаратура. Дълго време обаче не се използваше и тогава в обществото остана впечатлението, че в МОБАЛ не се правят лапароскопски операции. Сега, когато премина пандемията, започваме да възстановяваме тази дейност. Лично аз от началото на годината до момента съм направил 4 лапароскопски операции“, заяви д-р Стойнов.

Допълни, че разполагат и с два модерни електроножа. Това са апарати, с които при класическите операции се реже, и по този начин се създава т.нар. безкръвно поле. Те изгарят краищата на кръвоносните съдове, скъсява се оперативното време, а хирургът работи в безкръвна среда. В момента води преговори с фирми за закупуване на още електроножове, които са последно поколение.

Планира да бъде въведено и извършването на лапароскопска херниотомия.

По думите му екипът непрекъснато надгражда знанията и уменията си за работа по т.нар. златен стандарт. Четирима от хирурзите и четири от операционните медицински сестри притежават сертификат за лапароскопска хирургия.

За изминалата година специалистът сподели, че са имали три запомнящи се случая. Всички те са били обект на съвместна работа с доц. д-р Светлозар Стойков.

„Жена постъпи в болницата за раждане с цезарово сечение и голяма херния едновременно. Непосредствено след упойката първо влезе екипът на доц. д-р Стойков, за да акушира бебето, след това аз продължих, за да направим хернията.

Друга млада бременна жена в 9-ия месец беше с рядка форма на по-дълго дебело черво. Тогава първо извадиха детето, а след това направихме резекция на дебелото черво, изведохме стома и няколко месеца по-късно го възстановихме.

Третият случай бе пациентка с 35-килограмова яйчникова киста“, посочи той.

Д-р Стойнов допълни, че често се налага провеждане на операции и с колеги от други направления. Обикновено обединяват усилия при спасяването на пациенти, пострадали при катастрофи. Отчете много добра колаборация със съдова хирургия и урология.